ГРАМАТЍК

ГРАМАТЍК, мн. ‑ци, м. 1. Книж. Човек, който работи в областта на граматиката или съставя учебници по граматика. Не пишеха ли на него [старобългарски език] почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофит Рилски, най-големия тогавашен авторитет по езика? Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 696.

2. Остар. Учен, образован човек; книжовник, граматник, грамотник. — Лука, ти си граматик и повече знаеш от мене.. И ето що: отговори ми с чисто сърце, знаеш ли книгата, дето се приказва за греховете човешки? Ст. Загорчинов, ДП, 35. Граматиково ни посрещна цяло в слънце.. Някога си колибари го заселили, но не какви да е колибари, а граматици, имали си килийно училище. Писмовни хора били. Ст. Станчев, ПЯС, 96. Нека оставим настрана числото, точното число на онези, които знаят да четат и пишат, че да видим що знаят тези, които си мислят и казуват по нас, че са граматици, четци или читатели! Ч, 1875, бр. 7, 290.

Списък на думите по буква