ГРАМА̀ТИКА

ГРАМА̀ТИКА ж. 1. Само ед. Дял от езикознанието, който разглежда строежа на езика и правилата за изменението на думите и съчетаването им в изречения. Предмет в граматиката наричат всичко, което можем да си помислим, че съществува само̀ за себе си. Л. Андрейчин и др., БГ, 57. Учил се [Паисий Хилендарски] в тогавашните килийни училища и както сам казва, познанията му били твърде оскъдни: не учил изтънко ни граматика, ни светски науки. Б. Пенев, НБВ, 46. // Тази наука като учебен предмет. — Преди да тръгна насам от Търново, пет дни поред ходих при учителите. Слушах как учат учениците в класното училище. Там вече изучават история, земеописание, естествознание, граматика. Д. Марчевски, ДВ, 54. // Система от правила за образуване и изменение на думите в даден език и съчетаването им в изречения. В тия афишчета се казваше всичко хубаво за международния език. Говореше се за конкретната полза от него, за лесната му граматика. П. Велков, СДН, 83. Най-отдолу с ръката на самия Бенковски бяха написани следующите редове, наполовина с черковни букви, и без никаква граматика. Ив. Вазов, СбНУ II, 42. Трябва да се каже, че авантюристът се справил блестящо със задачата си. Измисленият език бил истински език — с граматика, с речников фонд, с азбука. К, 1963, кн. 8, 37.

2. Учебник по този предмет. Българската младеж иска да печата букварчета, граматики и аритметики, а кир Колони ни разправя за Ноевия ковчег. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, С, 1947, бр. 46, 109. — С голямо удоволствие научих, че вие сте пожелали да получите една румънска граматика, за да изучите нашия език. А. Каралийчев, НЧ, 88. Той [Неофит Рилски] е дал на книжнината ни куп забележителни книжовни трудове: славяно-българска граматика, голям български речник и разни още книги, между които и едно пространно описание на Рилския манастир. Ив. Вазов, Съч. ХV, 30. И някой път, изморен от дългото превеждане на Тита Ливия или отегчен от мъчителното изучаване на гръцките неправилни глаголи, взема, та зафърля настрана латинския автор или гръцката граматика на Курциуса. Т. Влайков, Съч. III, 44.

◊ Глътвам си / глътна си граматиката. Жарг. Изплашвам се силно и не смея или не мога нищо да кажа.

— От гр. γραμματική.

Списък на думите по буква