ГРАМАТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАМАТНЍК, мн. ‑ци, м. Остар. Учен, образован човек; книжовник, граматик, грамотник. Попът и без това мразеше Добря, и без да гледа как връвят добре в науката децата, все чакаше и едва дочака слука да напъди тоя граматник. КН, 41. "Добра майка, дума умний англичанин, струва и врядва повече, отколкото сто душ граматници". Лет., 1974, 102.