ГРА̀МОТНИК

ГРА̀МОТНИК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Учен, образован човек; книжовник, граматик, граматник. И се просветих. Пръсках светлина и направих сина си Димитър.. грамотник. И просветени хора са калфите ми, които също пръскат светлина в отечеството. Вл. Свинтила, СЗЗ, 29-30. Като кацна, изпротърси / изпротърси десно крило, / че спропадна бело книже, / бело книже, ситно писмо.. / Съгледа ги цар Костадин: — "Леле варе мои слуги, / я ми щете позовете, / позовете арен попа, / арен попа грамотника." Нар. пес., СбВСт, 58.

Списък на думите по буква