ГРАНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРА̀НА ж. Поет. Клонче; гран1. А дъбът все си растял и ширел клони.. Растял по педя на година, пущал по една грана встрани. Ст. Чилингиров, ХНН, 53. Трепетлики пъстростволи / светли грани замечтани / ронят листи златоткани. Хр. Смирненски, Съч. II, 41. Вятър помете, подбере / паднали листа от грани. Н. Ракитин, Ст, 106.