ГРАНАТОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНА̀ТОВ¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Минер. 1. Който съдържа гранат. Понякога те съдържат гранат в голямо количество и тогава се наричат гранатови скали. Г. Георгиев, П, 285.

2. Който е украсен с камъка гранат. Гранатова брошка. Гранатова гривна. Гранатови обеци.

ГРАНА̀ТОВ², ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Който се отнася до граната. В ъглите .. старомодни бронзирани триножници крепяха вази от гранатови гилзи с изкуствени цветя. М. Грубешлиева, ПП, 25-26.

ГРАНА̀ТОВ³, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Който се отнася до гранат²; гранатен². Намерих много дръвя какаови, лимонови, китрови и гранатови. П. Р. Славейков, РО (превод), 58.