ГРАНАТОХВЪРГАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНАТОХВЪРГА̀Ч м. Воен. Боец, който хвърля или изстрелва гранати. Гранатохвъргачи се бяха изкачили до насипа срещу жилищния блок и водеха в окопите по насипа ръкопашен бой с немците. П. Славински, ПЩ, 448. Двадесетина бойци в изкопа се изправиха без команда и се понаредиха, доколкото позволяваха тясното място и ниският таван. Неколцина бяха гранатохвъргачи, другите стрелци. П. Славински, ПЩ, 427.