ГРАНИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНЍЛКА ж. 1. Диал. Нещо гранясало; гран³, гранило.

2. Остар. Тъмножълта боя; гранило.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.