ГРАНЍТ

ГРАНЍТ м. 1. Минер. Твърда магмена скала със зърнест строеж, състояща се от ортоклаз, кварц, слюда и др., най-разпространена в земната кора и употребявана като ценен строителен материал. Ако главната съставка на билото [на планината] е бил гранитът, то действително това е най-твърдата геологическа скална порода — не бяха ни излъгали даскалите по естествена

история. П. Незнакомов, ЖВ, 42. Малките колони .. са от .. зелен мрамор (..), яспис и гранит. А. Каралийчев, С, 44. Тя [джамията] е строена от Шах Джахан. От гранит, червен пясъчник и бял мрамор. Т. Кюранов, АП, 11. С нокти дълбахме скалите, / в гранита тунели пробихме. Н. Вапцаров, Ст, 1946, 48. Искърът ли твойте / гранити проеде / .. / О, Балкан — не зная. Ив. Вазов, Съч. III, 134. Обр. Да можем изгради без стид / народний идеал, / нам трябват мишци от гранит / и воля от метал. Ив. Вазов, Съч. II, 48. Сред мрака на нощи безкрайни / милиони люде се тълпят / и удрят морната си гръд / в гранита на вековни тайни. Хр. Смирненски, Съч. I, 132.

2. Прен. Книж. Като прил. неизм. Който е твърд, здрав, несломим. Под кръстно зло плещи се не превиха, / ни сили в път, в трънлив път измениха, / в гранит гърди не кипна нивга злоба. П. К. Яворов, Съч. I, 48.

Твърд като гранит. Извънредно много, изключително твърд. Аз се сблъсквам с други чудни песни, дето се разкрива в още по-сюблимно сияние тая хубава и горда душа.., твърда като гранит. К. Величков, ПССъч. I, ХХ.

— От ит. granito.

Списък на думите по буква