ГРАНИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни и (рядко) ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се състои от гранит. Цар Аспарух сгради своя дворец. Сгради го от гранитен камък и пъстроцветни дървета. Н. Райнов, ВБД, 9.

2. Който е направен от гранит. Петдесет и шест гранитни стъпала водят сред зелената трева на могилата до мавзолея. Г. Караславов, Избр. съч. III, 362. Всички стени бяха иззидани от големи гранитни блокове, по които се виеха зелени пълзящи растения. Ал. Бабек, МЕ, 218. Коравите ръце тежат / като гранитени павета. А. Германов, М, 47.

3. Прен. Книж. Много силен, здрав, устойчив. Там никога не се чуваха груби гласове на подофицери, нямаше кавги и ръмжения — някакво сляпо подчинение ги сплотяваше под мълчаливата гранитна дисциплина на тоя джентлемен. М. Кремен, Б, 66. В неотстъпното трагично страдание на своята душа той се мъчи да изкове една гранитна поетическа философия, в която се пречупват противоположни настроения — скептичност и вяра, зов за непокорство пред съдбата и мистична молба за милосърдие над човека. Р, 1927, бр. 242, 2.