ГРАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРА̀НИЦА ж. 1. Линия, която разделя териториите на две съседни държави. Берлинският договор през 1878 г., а по-после — турско-българският от 1885 год. измениха значително южната ни граница. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 5. На края на града ги пресреща кавалерийският полуескадрон и след кратка престрелка решават да се подчинят: да заминат за западната граница. Л. Стоянов, Х, 143. По това време, пролетта на 986 година, тия места бяха ничия земя — установена граница между Византия и България нямаше. А. Дончев, СВС, 7. На другия ден в зори, с хлебове под мишница, боси, добруджанци потеглиха да търсят отвъд границата своите родни огнища. А. Каралийчев, ПГ, 169. Всичко е, струва ми се, напълно ясно: всеки поробен народ ще влезе в границите на своята държава! Ст. Дичев, ЗС I, 283. Въздушна граница. Морска граница.
2. Линия, която разделя две съседни местности или отделя някаква територия от друга. Още когато се строяла къщата.. баща му бил забелязал множество гнезда на славеи в гъстите храсти, които очертаваха границите на имота му откъм тоя съсед. П. Спасов, ХлХ, 182. Кварталът беше бедняшки и типично селски.., из улиците му нямаше още никаква електрическа мрежа и нощем границата между него и полето се губеше. Д. Ангелов, ЖС, 90. Със затопляне на времето все повече и повече пчели започват да излитат от кошера, като не летят само около пчелина, а се отпряват в различни посоки зад границите на пчелина. Б. Бичев, СП, 66. На север от Преслав .. бяха Балдювите имения. Те бяха обширни. В техните граници влазяха и три села. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 88. // Ивица необработена земя, която служи за разделна линия между две ниви, ливади и под.; синор, слог, межда. А с Качо Камарашки, съседа му, разправията стана за една межда и три години оттогава вече не си приказват.. Дотогава нямаха обща межда и затова си бяха мирни.. Границата личеше ясно по едни бусарчета, но като почне да оре Тошо се увлече — ха една бразда да изравни уж, че е криво, ха две-три, та цял за̀мет. Ст. Даскалов, БМ, 11-12.
3. Прен. Мислена преграда между две различни по своята същност, но свързани по някакъв начин явления. На бойното поле няма тая рязка и привична граница между живота и смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 146. — Не говорете, не смейте да ми противоречите, вие, които сте разрушили границата между злото и доброто. Елин Пелин, Съч. IV, 75. И може ли да се тури рязка граница между миналото и настоящето? Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 8. На другата вечер той пролежа много часове неподвижно, със затворени очи, ала то [видението] не се явяваше. И едва когато грохна от напрежение и очакване, на самата граница, между съня и действителността, то отново изскочи. Л. Дилов, ПБД, 120. Неусетно бях задрямал.. Една къса, но дълбока дрямка, в която се беше изгубила границата между нощта и деня. Й. Йовков, Разк. II, 171.
4. Прен. Допустима норма, предел, край. — Слушай, Ремон, аз минавам за търпелив човек, но и моето търпение си има граници. Б. Райнов, ДВ, 231. Заможен, грамотен и певец в църквата, той се държеше в тона на събуденичък и почтен човек и за това, ако и да обичаше шегите,.. се държеше строго в границите на приличното. Н. Попфилипов, РЛ, 7. Възмущението и погнусата му от постъпката на областния полицейски началник нямаха граница. Д. Ангелов, ЖС, 286. Сега въобръжението му не знае никакви граници; той страшно увеличава числото на пленниците, говори само за кръвнини и сеч. Й. Йовков, Разк. I, 16. — Това е лудост!... Значи, искаш да ме представиш на жена си и да предизвикаш скандал?... Всичко си има граници. Д. Димов, Т, 184.
◊ Температурна граница. Спец. Температурата, при която едно тяло променя агрегатното си състояние.
? Зад граница. В чужбина. А ние едно време учехме зад граница! Аз например съм инженер, учих се в Белгия, Германия, Швейцария, Италия. Н. Каралиева, Н, 54. Широката известност на Гоголя зад граница, неговото влияние върху творчеството на редица чуждестранни и особено славянски писатели сами по себе си свидетелствуват за всемирното му значение. Н. Лилиев, Съч. III, 177. Минавам / мина (надминавам / надмина, преминавам / премина, прехвърлям / прехвърля, престъпвам / престъпя) границата (границите); минавам / мина (престъпвам / престъпя) всяка (всякаква) граница. 1. Разг. Неодобр. Прекалявам в постъпките или в думите си. — Да запушим по една цигара, бе! — Ти минаваш границите, драги! Г. Караславов, Избр. съч. II, 321. Някои от случките бяха смешни, други поразяваха с дързосттта и нахалството на авторите си, трети минаваха всякаква граница. С. Северняк, ВСД, 55. 2. За някаква проява — ставам прекален. Дързостта на тоя тип минава всякаква граница!... Не мога да го понасям. Д. Димов, ЖСМ, 44. Възторгът и опиянението у зрителите надминава всяка граница. К. Петканов, ДЧ, 78-79. Минавам / мина (преминавам / премина, прехвърлям / прехвърля) границата (границите) на нещо. Разг. Излизам от нормите на нещо, не спазвам правилата. Още два куршума свирнаха, отново избухна войнишки смях. Този път само аз не се смеех. Дали наистина не прекаляваме? Дали шегата не преминава границите на позволеното? П. Вежинов, НС, 47.
Художникът минаваше границата на тогавашната търпимост в печата, избирайки за прицелна точка главно българския владетел и неговите министри. М. Кремен, РЯ, 226. Нямам граници. Разг. За чувство и под. — достигам много висока степен в проявата си, много съм силен. Радостта на децата нямаше граници! След лодката се помъкнаха салове, корита. Всички бяха възбудени, надвикваха се. П. Здравков, НД, 35.
ГРАНЍЦА ж. Диал. Горун. Така мърморел и вървял / тоз черногледец през гората, / където погледът му спрял / единствено върху хлъзгавината, / върху границата чепата / и неизсъхналата кал. Хр. Радевски, Б, 61-62. Мома стои под граница — / овчар стои под кръстата ела. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 464.