ГРАНЍЧА

ГРАНЍЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. 1. За местност, държава и под. — намирам се в непосредствено съседство с нещо. На север Тракия граничила с Дунав, на изток — с Черно море, Босфора, Мраморно море и Дарданелите. П. Делирадев, БГХ, 13. Бяхме с татко на най-отдалечената нива, засята с царевица, която граничеше на юг с просторна ябълкова градина. П. Михайлов, МП, 84. На мене само ще продадеш голямата нива, която граничи със султанската гора. К. Петканов, ЗлЗ, 33.

2. Прен. За две различни по същност, но свързани по някакъв начин явления, прояви и под. — доближавам се, достигам до нещо друго, почти съвпадам с нещо. У него отново настъпи смущение, което граничеше с пълна безпомощност и го накара да се засрами. Д. Димов, Т, 590. Той обичаше Хатипов за смелостта му, която граничеше с наглост. Ем. Станев, ИК I и II, 248. В плащането не беше от най-свидливите.. Но изискваше от хората си усилия, които граничеха с робския труд. А. Гуляшки, ЗР, 16. Орце сопнато каза: — Всеки героизъм, всеки акт на себеотричане граничи с безумието. Д. Спространов, С, 206.

Списък на думите по буква