ГРАНИЧЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНЍЧЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Диал. Прил. от гранѝца. Рашид бей имаше два сарая, единът беше стар.., с граничеви дъски вътре постлан. Ц. Гинчев, ГК, 29. На кьошка на западната страна на една широка гриничева лавица стоеше един белобрад старец на осемдесет години. Ц. Гинчев, ГК, 19. Прасците са хранят обикновено с граничев и буков желъд. Ступ., 1875, бр. 5, 40.

— Друга форма: гранѝчов.