ГРАНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАНЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни. Прил. от гра̀ница. На това място минаваше българо-югославската граница и на самата височинка беше кацнал полуразрушен граничен пост. Сл. Трънски, Н, 239. Безумие имаше само там, дето по една или друга причина се премести завинаги у човека граничната линия между нашето аз и външния свят. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 36. Гранична войска. Гранично поделение. Граничен офицер. Гранична застава.