ГРАПА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀ПА¹ ж. 1. Земеделско оръдие, с което се раздробяват буците пръст на изорани или засети площи; брана. Донкината бригада изкара волски грапи и железните клинци разбиха последните неразтрошени буци в широкия блок отвъд селското гробище. А. Каралийчев, ПД, 128. Къде беше Каракондовското бранище, Самодивското изворче. Изкоренено, запороено, бучат трактори, заравняват с грапите, неспирно заравняват. Й. Вълчев, РЗ, 168.

2. Гребло за събиране на сено, плява и под. (Вл. Георгиев и др., БЕР).

ГРА̀ПА² ж. Остар. и диал. 1. Неравност, изпъкналост върху повърхността на нещо; грапавина, издутина. Кога се турят две тела едно въз друго, то грапите на едното влизат в трапчините на другото. Н. Геров, ИФ, 70.

2. Белег върху кожата на човека, останал след боледуване от едра шарка. Лекарите в новите времена изнамериха мазила, с които може да ся възпре сипаницата да не остави по образа грапи. Лет., 1871, 142.