ГРАПЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀ПЕЛ м. Индив. Грапавина. И лицето му стана така мило, така светло, така щастливо, щото ти се чинеше, че на миг се изгубиха грапелите на носа му. Ив. Вазов, Съч. VII, 31. Каква чудна хубост представлява видът на Витоша при разните осветления през деня.., най-малките грапели на зъберите ѝ ясно се забелязват в чистотата на небесната синевна. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 5.