ГРАХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАХ, гра̀хът, гра̀ха, мн. няма, след числ. гра̀ха, м. 1. Едногодишно или многогодишно растение от семейство Бобови с шушулковидни плодове с кръгли зелени зърна, които се употребяват за храна. Pisum sativum. Нагоре, до полите на гористото бърдо, се простират градини, повечето от които са били посети с грах и соя. Г. Караславов, Избр. съч. III, 31.

2. Плодът на това растение — малки топчести зелени зърна, от които се приготвя ястие. Сготвих грах за вечеря, защото децата го обичат.

3. Ястие, приготвено от зърната на това растение. Ще вечеряме грах. // След числ. Разг. Отделна порция от това ястие. Вземи два граха в стола.