ГРАЦИОЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАЦИО̀ЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. 1. Който притежава грация; изящен, красив. Тя [кучката Мишка] е бяла и чиста като сняг, грациозна е, с тънки и деликатни членове, пъргава и всякога весела. Й. Йовков, Разк. I, 102. Те [птиците] бяха нежни и грациозни като фламинго. Н. Антонов, ВОМ, 125. Момичето беше грациозно и красиво. ^● За ръце, крака, тяло. Тя тръгна наред с каруцата.. Високи изящни обуща от жълто-кафява кожа на грациозни нозе, чорапи от същия цвят. Ив. Карановски, Разк., 86. Дългата ѝ черна коса откриваше бялото като слонова кост лице, грациозните ѝ ръце бяха покрити със син, прозрачен тюл. ВН, бр. 2009, 4. После Деласкар, като улови за ръка един прекрасен момък с изящна и грациозна снага, с чело широко и с физиономия, благородна и изразителна, рече на царицата: "Този е син на Гезид." Н. Михайловски, ПА (превод), 150.

2. Който се характеризира, отличава с изящество, с грация. Двете жени не спираха нито за момент, те танцуваха леко и пъргаво с привични, грациозни стъпки, а прожекторите хвърляха върху чистата кожа на телата им алени и сини кръгчета. Др. Асенов, СВ, 67. Тялото на благородния елен е стройно. Краката му са тънки и високи. Движенията му са леки и грациозни. Зоол. VII кл, 140. Отиде в салона, застана пред огледалото — .. дяволито се усмихна, направи грациозен реверанс и си тури 6 на всичко. Г. Стаматов, Разк. II, 8.

— От лат. gratiosus през ит. grazioso и рус. грациозный.