ГРАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАЧ, гра̀чът, гра̀ча, мн. гра̀чове, след числ. гра̀ча, м. Грак. Ята врани прелитаха ниско над царевичните ниви, после се издигаха като брулен от вятър черен облак и пак с грач се спущаха из стърнищата. П. Славински, ПЗ, 145. Над стихналото поле се понесе грач на подплашени гарвани. А.

Христофоров, А, 307. Няма никакво значение, че нейде над главата му с грач прелитат черни гарги. А. Христофоров, О, 24.