ГРАЧЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀ЧЕНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от грача. Тежко, с разтворени човки запрехвъркаха зажаднелите гарвани и унилото им грачене разкъсваше от скръб селяшкото сърце. Елин Пелин, Съч. I, 73. Планинското усое отеква от зловещото грачене на картечниците, от тътена на бомбите и от ритмичното квакане на шмайзерите. ВН, 1958, бр. 2185, 1. Баба Наца отведнъж се почувствува сама. И граченето на внучето не я развличаше. Ст. Даскалов, СД, 202.