ГРЕБА̀

ГРЕБА̀1, ‑ѐш, мин. св. грѐбах, несв. 1. Прех. Черпя, вадя с шепа, съд, лъжица и под. известно количество течност или течна храна. Бабата го [бебето] слага с гърдите въз лявата си ръка.., а с дясната си ръка гребе от сапунената вода и го плиска. М. Кремен, СС, 59. Войниците се натрупаха около другия бакър.., гребяха и жадно пиеха. Й. Йовков, Разк. I, 140. Пред самите порти на оградата шетаха царски телохранители и виждаше се как от време на време те се спираха, гребеха с кърчази от едни повалени чебури и се черпеха лакомо. Ст. Загорчинов, ДП, 250. За градинката си дядо игумен гребеше от жабясалото корито на вехтата чешма. А. Каралийчев, ПГ, 11. Всички ядяха тихо, не пълнеха лъжиците и духаха горещата чорба. Само чичо гребеше по дъното на калената паница с една дълбока лъжица, останала му спомен от войната. Кр. Григоров, ОНУ, 16. Стоян си пасе овньове / воз тия бели Дунаве, / робиня вода гребеше / и си у стадо гледаше. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 328.

2. Прех. Вземам с шепа, съд, лопата и под. част от нещо на зърна, полутечно или насипано. По едно време излиза Галунка от къщи с едно решето в ръце.., като гребе от решетото, хвърля шепа след шепа просо, което светва във въздуха на златни струи. Й. Йовков, АМГ, 159-160. Бойчо работеше от сутрин до вечер — гребеше с лопатата жълтия пясък. К. Петканов, ОБ, 47. Друг работник.. гребеше изхвърлената на брега мокра земя и я мяташе на насипа. Х. Русев, ПЗ, 67. Моят бъдещ хазаин стои на двора.., гребе от една кофа цимент и го размазва между дървения кофраж. К. Калчев, ДНГ, 60. Наведе се [белият човек], грабна лопатата, с която децата гребяха сняг, и подгони кучето. А. Каралийчев, ПГ, 24. ● Обр. И защо наистина, на какво основание тези типове гребяха с пълни шепи от благата на живота? Кой им беше дал това право? С какво умение и с какви усилия постигаха тези приказни успехи в търговията?... Г. Караславов, Т, 3.

3. Прех. Диал. Обирам нещо, обикн. за ядене, като остъргвам дъното и стените на съда. В просъница дочувах как тя тръшваше вратата, как гребеше нещо по нощвите, след туй за миг всичко утихваше. Кр. Григоров, Н, 203. Момче или девойче, ако гребат тенджериня, не чинило — ке им върнело на сватбата. СбНУ VII, 126. греба се страд. Ето и голямата мътна река с тихите спокойни води.. Сред гъстите треви се разплитат сивите възли на лениви, студени змии, пъргави водни костенурки се провират ловко, рибата може да се гребе с шепи. Г. Караславов, Избр. съч. V, 331.

ГРЕБА̀

ГРЕБА̀2, ‑ѐш, мин. св. грѐбах, несв., непрех. Карам, придвижвам плавателен съд с помощта на гребла. Лодката не се носеше тъй леко и покорно по разлюляната вода, както когато гребе баща му. П. Славински, МСК, 112. Лодкарят Стефан гребе все покрай брега, бавно и отпуснато. М. Грубешлиева, ПП, 46. В лодките гребяха и се забавляваха богатите градски жени и деца, които летуваха в Ягодово. Ив. Хаджимарчев, ОК, 11. Ладията стоеше до брега.. Що да чини? Освен сама да се опита да мине отвъд; тя беше видяла как гребат... Ив. Вазов, Съч. ХI, 11-12. За няколко лица или за сичкото свое семейство ескимосът прави големи, открити отгоре каици, на които гребат жените, защото мъжът счита за унижение да се занимава с домашни дела. Знан., 1875, бр. 17, 261.

ГРЕБА̀

ГРЕБА̀3, ‑ѐш, мин. св. грѐбах, несв., непрех. Диал. За кон — тичам силно.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

Списък на думите по буква