ГРЕБАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРЀБАНЕ2 ср. 1. Отгл. същ. от греба2. След четвърт час гребане гребците нямаха сили да станат от мястото си. П. Вежинов, ДБ, 263. Един ден от острова до сушата и един ден от сушата до острова, бая гребане пада, ще си скъсаш жилите от гребане, но си струва да преминеш този път, особено на идване. Й. Радичков, НД, 122.
2. Вид воден спорт, при който се движи лодка с помощта на гребла. Софийската организация за спорт и техника провежда петдневна спартакиада, в която участвуват младежи, обучени в курсовете и кръжоците по спортна стрелба, гребане, земна парашутна гимнастика. РД, 1950, бр. 175, 3. Академично гребане. Гребане на кану. Гребане на каяк.
— Друга (диал.) форма: гребѐне.