ГРЕБАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЕБА̀Ч¹ м. Диал. Гребец (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРЕБА̀Ч² м. 1. Гребалка. Като доде просяк, току тичаше насреща му с гребача. Какво ще му даваш?.. Днес кривач брашно.., ами че то е цяла пита! Й. Йовков, Б, 18. В столовата заеха най-крайната маса — отделиха ги от другите войници. Подадоха на всекиго по една алуминиева чиния и парче хляб. Бакарите донесоха баките и започнаха да насипват с черпаци на всекиго по пълен гребач чай. Кл. Цачев, В, 252.

2. Диал. Щипци за хващане на жар; дилаф, маша (Н. Геров, РБЯ).