ГРЀБВАМ

ГРЀБВАМ, ‑аш, несв.; грѐбна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. грѐбнат, св., прех. и непрех. Греба1 веднъж или няколко пъти. Когато ми теглеха зърнения фураж, Христака все гледаше кантара да понатегне на негова страна и след като му е вече отмерено, ще гребне с ръка колкото може от общия куп и ще го хвърли уж небрежно на своя. Ил. Волен, МДС, 192. Затворниците се наредиха един зад друг, гребваха си по една лъжица от мармалада и пак се връщаха в помещението. К. Калчев, ЖП, 282. На заранта баба Спаса стана рано, избуха маслото и току принесе гърненцето. — Гребни ми една лъжичка, бабо — приклекна внучето ѝ и се заоблизва като коте. Ст. Даскалов, ПЯ, 96. Чичо Митуш махна цедилката, гребна мляко с едно тенекиено канче и го подаде на Митка. Й. Йовков, АМГ, 128. Като видя бистрата планинска вода и особено като нагази в нея, той не изтрая и се наведе, за да си гребне с шепата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 342. гребвам се, гребна се страд.

Списък на думите по буква