ГРЕБЕНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЀБЕНЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от гребен (в 1, 2, 4 и 5 знач.). Вътре той остави тия неща на канапето, закачи белия си каскет и като извади едно малко гребенче, готвеше се да позаглади рядката си коса.., но се спря. Й. Йовков, ПГ, 239-240. В същото време тя сложи шева на коленете си и зе да си прибира със завитите гребенчета спуснатите към очите висулки от косата. Т. Влайков, Съч. II, 164. А най-интересни бяха петлетата. Целите бяха червени с гребенче на главата и с опашчица на края. Кр. Григоров, ОНУ, 10. Беше повял храден вятър. Сега водите на реката не бяха гладки и бели. Леко развълнувани, те играеха като малки дъгички, тук-таме се образуваха бели игриви гребенчета. П. Спасов, ХлХ, 308. В горния край на пръта на махалото [на часовниковия механизъм] е закрепена неподвижно конзолката, към която се прикрепва гребенчето. Е. Чичков, В, 23.