ГРЕЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЀЕН, грѐйна, грѐйно, мн. грѐйни, прил. Поет. Светъл, лъчист, бляскав. Преди няколко години, преобърнатата на гробище и пожарище, Южна България, при първата грейна луча на свободата прояви богатата мощ, останала небутната в гърдите на нейните бодри чеда. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 49. Но често напущам покрова / на сините грейни звезди / и слизам да пия отрова / из черните земни гърди. Хр. Ясенов, Събр. пр, 65. "Хубава си, мила моя, / любава си. / Гъвкав стан, фиданка съща, — / кой, кажи ми, го прегръща? / А косите — грейно злато, / и очите, / две звезди под вити вежди, / чий са сбъднати надежди?" П. К. Яворов, Съч. I, 14.