ГРЕЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРЀЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от грея1. Обилното слънчево греене, чистият и свеж въздух, както и слабата облачност и неголяма мъглявост на среднопланинския пояс на Рила са ѝ спечелили славата на прочута климатична курортна област. М. Гловня и др., Р, 27. Ние усещаме греене, подобно на слънчевото, но много по-слабо, когато сме близо до някой горещ, макар и несветещ предмет. Физ. Х кл, 1951, 72.