ГРЕЗДЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЀЗДЕЙ, ‑еят, ‑ея, мн. ‑еи, м. Диал. 1. Дървена запушалка, чеп на бъчва, на каца и под. — Кажи да ти напълнят черничевия бъкел.., и от средата — от средния грездей да ти наточат. Ц. Гинчев, ГК, 52. Точила е Неда / вино червено. / Кат го е точила, / грездей изтървала, / тамка задряма, че е разляла / вино червено. Нар. пес. СбВСт, 248.

2. Греж¹ (Н. Геров, РБЯ).

3. Прен. Евфем. Мъжки детероден орган (Ст. Младенов, БТР I).

— Друга форма: грѐздий.