ГРЕЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЀЙВАМ, ‑аш, несв.; грѐйна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. За слънце, луна и под. — появявам се и започвам да грея. Денят е мъглив.. Но на [връх] Баба грейва слънце, пръска мъглата. Ст. Станчев, ПЯС, 25. Градът престана и грейна слънце. Тогава поляната се ширна, цялата наводнена, като залята със сребро. А. Дончев, ВР, 263. Слънцето зайде. Нощ настана. Грейна пълна месечина. Ем. Станев, ГЧ, 16. Небето се изясни, грейнаха едри ясни звезди, но стана по-студено. М. Марчевски, МП, 167. Припадне здрач — ей грейват в небесата / елмазени звезди. Й. Йовков, Худ., 1905-1906, кн. 10-11, 6.

2. Поет. За блестящ предмет — отразявам изведнъж ярка светлина; блясвам. Отвори дървена кутия. В нея с хладен блясък грейнаха бисери. М. Смилова, ДСВ, 274. С голямо любопитство гостите разгледаха подаръка на стария воденичар. В бялата кърпичка грейнаха четири златни турски лири, две махмудии и един пендар. Г. Караславов, ОХ I, 418. Когато мина през първата врата и в полумрака грейна сребърният иконостас със запалени кандила.., главата му се завъртя. А. Каралийчев, С, 43-44.

3. Изведнъж се откроявам със свежест, чистота и яркост на боите, тоновете. Чергата беше хубава, дебела, от мека вълна.. Като я изнесеше на чардачето и я преметнеше на перилата, шарките грейваха в ярки цветове. Кр. Григоров, ПЧ, 17-18. Неописуемо красиви са те [водните струи] особено вечер, когато разноцветни прожектори разбиват всяка капка на хиляди багри и водните струи пламват в огъня на спектъра; за миг лумват буйните теменужни цветове на пролетта, грейват топлите багри на лятото. Ив. Мирски, ПЗД, 20. Ей цяла в слънце равнината грейна / и вятърът в лицата ни заби. Н. Марангозов, ЯВ, 90.

4. Прен. За лице, очи, поглед и под. — изведнъж се променям и започвам да изразявам внезапно избликнало чувство, обикн. радост, възторг и под.; засиявам. Споменът и всичко, което току-що бе изживял, се смеси в едно щастиво и възторжено чувство. Той погледна Христина и лицето му грейна

от тиха и тръпнеща радост. Ем. Станев, ИК I и II, 236. Погледна [Есента] наоколо и очите ѝ грейнаха от радост. Наистина, как бе успяла да създаде такива багри, толкова красота! П. Бобев, ЗП, 7. Само когато подигнеше глава, срещаха погледите си, грейнали в умиление. Ст. Даскалов, СД, 216. Лицето му си остана смръщено, но очите му грейнаха от онова потайно доволство, което просветва в очите на селяните, когато надхитрят някой по-голям умник от тях. О. Василев, ЖБ, 108. // Рядко. За чувство, настроение и под. — изведнъж се появявам, изписвам се на лицето, в очите. Радост грейна по лицето на всички. Ето го, големия, многоочаквания влак, той лети отдалече. Ст. Даскалов, ПЯ, 121. Лицето му се разведря, по него се разлива една особена усмивка, в очите му грейва някаква сърдечност. Т. Влайков, Пр I, 74.