ГРЀЙНАЛ

ГРЀЙНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от грейна като прил. 1. Който изпъква, откроява се с яркостта и свежестта на цветовете си, с пъстротата си. Бакърджийската работилница се открояваше с грейналата си витрина. Ив. Коларов, Е, 24. Тя застла леглото с новите грейнали халища.

2. За лице, очи, поглед — който изразява радост, възторг; радостен, възторжен. — Ти виждаш небето — добави внукът с грейнало лице. В. Попов, Избр. пр., 75. Все едно и също се натрапва у него — грейналите лица на пловдичани от оня октомврийски ден преди шест години и същите тези лица днес — излинели. К. Странджев, ЖБ, 9. Изненадано от новината, детето ги погледна с грейнали очи.

Списък на думите по буква