ГРЕХОВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЕХОВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Греховен. Човещината е греховита! Но, както казва Сент Бонавентюр: "То не са грешките ни, които ни проклинат, то е наша добродетел, която ни откупува." Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 18. Свет се Петър изобръща: / "Назад, стара мале, / ти не можеш у рай д'идеш, / твоя душа греховита, / че си била механчийка, / ексик вино продавала / и водица придавала." Нар. пес., СбБрМ, 56.