ГРЕХО̀ВНОСТ

ГРЕХО̀ВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от греховен. Повече, отколкото е потребно на човек, ти е дал бог красота и тя ще буди в другите завист и греховност. Ем. Станев, А, 64. На тоя лист бяла хария беше изписана с въглен една жена, полегнала жена.. устните бяха извити в една особена усмивка... зовяща, мамеща, усмивка на желание.. — На мъртвата си приписал греховност! Мъртва си посмял така да я изпишеш... П. Спасов, ГЛЗЗ, 103. И тоя внезапен досег с отдавнашното развихри буря в нея, накара я да усети, че отмалява, че душата ѝ отива пак в плен на демона, на греховността, от която се бе отрекла навеки пред олтара. П. Константинов, ПИГ, 50.

Списък на думите по буква