ГРЕХОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЕХО̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. и диал. Греховен. Беснувах, майко, лудувах, / наказвах хора, премазвах — / извърших дела срамотни, / срамотни, много грехотни. Ц. Церковски, Съч. II, 209. Не съм та, синко, питал: / що лежиш, синко, що болиш — / дали си млого праотан, / или си млого граотан?" Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 133.