ГРЕЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЀЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Гръцки. Тряба да е била жестоко ранена душата на този [Антим] светий пастир, за да повдигне той публично гласа си и да осъди не само своите духовни началници, но въобще противохристиенските гречески обичаи на тогавашното чуждо духовенство. Лет., 1873, 107. Известно е нам от добрий извор, че светейший патриарх, подбуден от благоразумни някои членове Синода и мирски гречески представители церковних дел, ся е решил на совершеное отделение болгарскаго церковнаго управления. СбПер. п II, 27.