ГРЕЧИХА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЕЧЍХА ж. Остар. Книж. Елда. Стопанинът може да заключи дали ще може тя [пчелата] да достига медоносни растения в достатъчно количество — т.е. има ли на такова разстояние: ливади, детелина.., гречиха, рапица.. и пр. Гр, 1906, бр. 21-22, 347. В северния пояс гречихата (..) са являва после ечемика и ръжта като предмет за доволно обширна обработка. Знан., 1875, бр. 17, 270.

— Рус. гречиха.