ГРЕШЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЕШЀЦ, обикн. мн. греховцѐ, м. Умал. от грях (във 2 знач.). Облегнат на влажната стена,.. стресваше се от редки, далечни и тъпи удари.., пулеше се, мъчеше се да види нещо и си думаше: "Да не съм умрял и веке са ме домъкнали в пъкъла!... Май доста греховце имам — сума конспиратори съм тупал..." Г. Караславов, Избр. съч. II, 227. — И как да не се променя! Годините много май станаха, пък и греховце — колкото щеш. Ст. Загорчинов, ДП, 101.