ГРЕШНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЀШНО¹. Нареч. от грешен¹; неправилно, неточно. — Осем е. — Кажи честна пионерска! Ето че сега съм натясно. — Може пък грешно да съм видял в тъмното — мъча се да се изплъзна. П. Незнакомов, МА, 16-17.

ГРЀШНО². Нареч. от грешен²; греховно. — Самотно и грешно живях аз, отче — продължи той, — не крия — грешно. Й. Йовков, Ж 1945, 142. Горко вам, безумни, овци заблудени, / .. / дето се срамите от вашия брат / .. / и ругайте грешно бащини си кости / и нашите нрави, че те били прости. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Ако човекът живее чисто и честно, то душата му се преселява в някое по-добро животно или в някой по-чист предмет, а ако живее лошаво и грешно, то тя одушевлева най-нечистите животни и предмети. Знан., 1875, бр. 9, 133.