ГРЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРЀЯ1, ‑ѐеш, мин. св. гря̀х, прич. мин. св. деят. грял, ‑а, ‑о, мн. грѐни, грѐян, ‑а, ‑о, мн. грѐяни и грят, ‑а, ‑о, мн. грѐти, несв., непрех. 1. За слънце, огън — излъчвам топлина и светлина. От синьото небе, от слънцето, което грееше меко, без зной и омара, от планината, полето и хълмовете, потънали в пламъци на умираща растителност, лъхаше спокойствие. Д. Димов, Т, 14. Прибираме се с Рандев в нашата землянка. Вътре е завет, топло и приятно. В огнището грее огън. Й. Йовков, Разк. II, 201. Лятото настава / .., / топло слънце грее, / всичко вече зрее. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 318. Жътва е сега... Пейте, робини, / тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, / в таз робска земя! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16.
2. Изпускам топлина; топля. После се досетих какъв бе тоя тайнствен огън, който свети, а не грее..; прогнил фосфоресциращ пън! А. Христофоров, О, 91. И като крачех така, сам в съсипните, които / още димяха,.. / дойде оттатък и ти.. И за ръката тогава ти ме улови и продума: / ,.. Бягай — краката си ти ще опариш! / Жарка е тук пепелта — дори през ботушите грее." А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 96. Печката гори, а не грее. ● Обр. В тез гърди веч любов не грее / и не можеш я ти събуди / там, де скръб дълбока владее. Хр. Ботев, Съч. 1929, 8.
3. За месец, звезди и под. — излъчвам светлина; светя. Месецът беше се издигнал по-високо и по-ярко грееше над черните върхове на гората. Й. Йовков, Разк. II, 69. В тъмна нощ звездите греят, трептят над буките и дъбовете и падат върху бистрите и бързи води като загубeни искри. К. Петканов, ОБ, 1. Тази вечер грееше ясна луна, а морето бе тихо. И. Петров, ЛСГ, 83. Отдавна вече грееше месечина отсред небото по сичкия двор, та огряваше заспалите. Н. Бончев, ТБ (превод), 11. "Ей, звездице, звездо вечернице, / като грееш толко нависоко, / тизе видиш млого надалеко — / та виде ли по юнак от мене?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 412. ● Обр. Напреде ни грееше бистрия ден / и пееха птици приветствено. / Цъфтяха дърветата, / бе възроден, / бе хубав светът, / и тържествен. Хр. Радевски, ВН, 44. А светло е и греят вън пространства необятни, / но зная аз, че няма кой вратата да отвори, / защото Бог захвърли ключовете златни / на тъмното море всред водните простори. Хр. Ясенов, Събр. пр, 19.
4. Поет. За блестящ предмет — отразявам ярка светлина; блестя, лъщя. Те държаха строго на етикета и бяха облечени — мъжете в черни облекла, жените в скъпи вечерни рокли, обсипани със скъпоценности. По гърдите им грееха диамантени огърлици. Д. Спространов, С, 125. Много златици блестяха на шията ѝ, много златни гривни грееха на ръцете ѝ. Й. Вълчев, СКН, 106. Пламъците се виеха към почернялата баджа и стигаха чак до отвора на комина. Наоколо грееха калайдисани менци, окичени един до друг на водника. К. Калчев, ПИЖ, 128. В манастирската черква грееха златни кандила пред златен иконостас. Братята служеха, облечени в позлатени одежди. А. Каралийчев, ПГ, 213. Тя го [револвера] извади, лъскав и тежък, седефът на дръжката му грееше меко в ръката ѝ. Д. Талев, И, 427.
5. Прен. Изпъквам с ярките си чисти багри, тонове или със свежестта си. Килимчето беше огромно, цял свят от цветове.. А когато се връщах вечер в стаята, килимчето все така меко грееше с цветовете си. Ст. Стратиев, СВМ, 143. Някъде от безкрая на
равнината слънцето плискаше снопове от ослепителни лъчи .. Огнени паяжини се сплитаха над високите треви, зеленото поле грееше, като че ли бяха запалени милиони невидими искрици. Г. Караславов, Избр. съч. V, 265. На пода грееше с разноцветни и ярки ивици нова черга. Д. Кисьов, Щ, 306. Беше свежо, прохладно. Буйната зеленина над горите.. грееше в чистота и яснота. Д. Ангелов, ЖС, 312. Помнеше .. оня шумен и незабравим празник, когато от всички страни се сипеха потоци цветя, грееха на слънцето, говореха на своя чуден и тайнствен език. Й. Йовков, ПК, 89. Планината грееше окъпана и млада. А. Каралийчев, ТР, 7.
6. Прен. За лице, очи, поглед и под. — изразявам възторжено, радостно чувство или душевно състояние; сияя. Демна дълго гледа след него, след това поправи забрадката си и се върна назад към селото. Сега очите ѝ грееха. К. Петканов, ОБ, 206. Учениците също ни поздравиха хорово с добре дошли.. Очичиките им греят от възторг и любопитство. Г. Караславов, Избр. съч. III, 280. Лицата и на двете греят. В тая радост те съвсем забравят горчивините си. Л. Александрова, ИЕЩ, 197. А лицето на баща ми? То грееше като ясно слънце от гордост и щастие, когато му честитиха чорбаджиите. Ив. Вазов, Съч. Х, 164. // Изпъквам с изразителността, жизнеността или одухотвореността си. Главата на младата туркиня и сега, в колата, беше покрита с тъмно фередже, но се виждаха още по-тъмни коси и в тая рамка грееше много бяло лице, блестяха две големи, жадни очи. Д. Талев, И, 39. От дъното на очните кухини грееха сини студени очи. Д. Добревски, БКН, 42. Те [жените] са забрадени с вълнени шалове, под които греят откровени погледи. Н. Фурнаджиев, МП, 105. ● Обр. Избръснат, със запретнати ръкави на косматите си ръце, Калмука грееше от удоволствие. Д. Кисьов, Щ, 197.
7. Прен. За чувство, настроение и под. — изразен съм, изписан съм на лицето, в очите. В меките ѝ кафяви очи грееше майчина любов. Сп. Кралевски, ВО, 36. Хубавото лице на монаха светеше от щастлива и сърдечна усмивка и в кротките му очи грееше непозната твърдост, непримиримост и решителност. П. Здравков, НД, 100-101. Ето ги новите министри двама по двама влизат и празнично настроение грее по лицата им. Хр. Радевски, Избр. пр III, 155.
ГРЀЯ2, ‑ѐеш, мин. св. грях, прич. мин. св. деят. грял, ‑а, ‑о, мн. грѐли, прич. мин. страд. грян, ‑а, ‑о, мн. грѐни, грѐян, ‑а, ‑о, мн. грѐяни и гря̀т, ‑а, ‑о, мн. грѐти, несв., прех. 1. Правя нещо да стане топло, обикновено като го държа над огън и др.; топля. Поизлегнат върху походното легло, той грееше ръце на малката печка. П. Славински, ПЩ, 394. — Де да имат хората такава дъщеря! — чичо Колю се почеса по гъстата посивяла коса, смукна от цигарата и ласкаво погледна Нонка, която грееше ръцете си на печката. И. Петров, НЛ, 9. Седи Велко на бряг, та си гледа патиците как се из реката муркат; с широки си клъвунчета във вода бърникат, жълти си краченца на слънце греят. Д. Манчов, БЕ II, 39. Омръзна ми, мил ми сине Костадине, / да ми одиш, мил ми сине, посред нощи, / посред нощи, мил ми сине, полунощи / да постилам, мил ми сине, постелята, да ти грея, мил ми сине, вечерята. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 82. Грея вода. Грея ядене.
2. Диал. Със затопляне правя нещо от твърдо да стане течно; топя, разтопявам. Извади [Вълко] от раницата си буца лой и започна да я грее на печката. Ем. Станев, ПЕГ, 42. грѐя се страд.
ГРЀЯ СЕ несв., непрех. 1. За нещо — топля се на огъня, печката и под. Отстрана на огъня се грееше вода в едно гърненце. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 159.
2. Стоя край огън и др. да се топля. Около големи огньове в дворовете и под стрехите войниците се сушаха и грееха. Й. Йовков, Разк. II, 121. Стаята беше осветена само от червеникавото сияние на печката. Германецът бе оставил вратичката ѝ отворена и се грееше на жаравата ѝ. Д. Димов, Т, 157. Той ядеше съвсем малко, повече гледаше рибите и се грееше на един електрически котлон. Д. Кисьов, Щ, 438-439. През един зимен ден майка ми излезе на пътя, седна на стола пред вратника и захвана да се грее на слънце. Нар. пес., Христом. ВВ II, 212.
◊ Петък събота не грее. Разг.; Петко Съба не грее. Диал. 1. За хубаво време, което не трае дълго и ако единият ден е хубаво, то другия ще се развали. 2. Всякой за себе си (Н. Геров, РБЯ).