ГРЀЯН

ГРЀЯН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от грея2 като прил. За ракия — който е затоплен и подсладен. Отначало само жълтата, подсладена с мед греяна ракия разсейваше мислите му, но и тя скоро му омръзна. Д. Кисьов, Щ, 458. Усмихна се, като си ги представи в село как пият на малки глътки греяната сливовица и тихо разправят за всичко, що са научили тук. Ст. Дичев, ЗС II, 762. Двамата съпрузи заявиха, че всички ще се приберат и че ще е по-добре да пият греяна цуйка при именика Никола. П. Спасов, ХлХ, 376. — Ех, благословена селска къща! Лете с дворче и градинка.., а зиме с червено винце, греяна ракийца. В. Нешков, Н, 54.

Списък на думите по буква