ГРИБ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРИБ1, грѝбът, грѝба, мн. грѝбове, след числ. грѝба, м. Голяма рибарска мрежа, която се тегли от брега. Ловът ѝ [на хамсията] се извършва с обичайните за морския ни риболов уреди — даляни, грибове. Пр, 1952, кн. 5, 44. В крайбрежния риболов се използуват главно грибове и даляни, а в дълбоките води — гъргъри и тралове. Г. Костов и др., К, 164.
— От гр. γρq5ος.
ГРИБ2 грѝбът, грѝба, мн. грѝбове, след числ. грѝба, м. Остар. Книж. Гъба. При тия земни произведения принадлежат и различните грибове (които тука обикновено наричат гъби), които биват многовидни и изрядни за ястие и според множеството си имат и различни именования. Н. Рилски, ОМР, 6.
— Рус. гриб.