ГРЍВА

ГРЍВА ж. Дълги косми върху шията на кон, лъв и други животни. Нещо сладко се топи в гърдите му, от очите му се проронва сълза и пада върху бялата грива на коня му. Й. Йовков, СЛ, 145. Конете отскокнаха назад с настръхнали гриви и опашки и ескадронът бежишком се отдалечи до една рътлина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 148. Първата нощ завари птичката в пустинята.. Събуди я грозният рев на един лъв, който се връщаше от близкото село с окървавени лапи, трескави очи и разпиляна грива. А. Каралийчев, ПГ, 6. Отидох да го [елена] видя.. Беше с проскубан гръб, с жилест врат, обрасъл с червеникавокафява грива. Ем. Станев, ЯГ, 112. Я да би имал две чаши злато.. / би си нанижал жене на гърло, / .. / дете на капа, коньо на грива. Нар. пес., СбАИ, 278. За буйна дълга коса. Изплаших се от трескавия ѝ поглед, с който гледаше дансинга, дето русокосата все още продължаваше да развява гривата си. К. Калчев, ДНГ, 80. Неотразимо и силно тая музика завладяваше, трогваше и увличаше. И сам той, тънкият и строг критик, забрави да следи.., наведе глава, пепелявата грива скри лицето му и както всички други, слушаше, забравен и унесен. Й. Йовков, Разк. I, 181.

Списък на думите по буква