ГРИВНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЍВНА ж. 1. Женски накит, направен от скъпоценен метал или друг материал, с кръгла форма, който обхваща ръката над китката. Тя протегна ръцете си, отрупани с пръстени и гривни, и отчупи хляба. Ст. Загорчинов, ДП, 117. Двуредна огърлица от перли красеше шията ѝ, на лявата ръка блестеше тежка златна гривна. Д. Ангелов, ЖС, 218. Стъклените ѝ [на Яна] гривни се смъкнаха на китката и се чукнаха в бакъра. К. Петканов, СВ, 96. Тя била облечена в бяла дреха.., на ръцете ѝ гривни с брилянт и скъпоценни камъне. Ст. Ботьов, К (превод), 12. Бели ми ръце извиваш, / вити ми гривни обираш, / пръстенете ми падаха / по зелената морава. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 220.

2. Предмет с такава форма, с който се пристяга нещо. Па и Младен се поотърси.. Не беше склопил още ни седемнайсета година, а в ковачницата отменяваше бае Крачуна във всичко. И шина на точило да изкове и да я набие, и гривна в главина да натъкми. М. Георгиев, Избр. разк., 232. Обиколи кацата и опипа мястото, дето бе лежала скъсаната желязна гривна. Г. Мишев, ЕП, 102. Погледна за миг — гривната на предното ляво колело бе сплескана. Т. Харманджиев, КЕД, 24.

3. Остар. Ставата на ръката между китката и совалката, където се носят гривни. Главните черти на тая мода са съставляле:.. ръкаве на дрехата, твърде тесни към гривната и твърде широки към рамото. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 57. Само ръцете му, хубаво излени, дълги, но месести от рамото до гривната, особено се препоръчваха с удивително развита мускултура. Ив. Вазов, Съч. VI, 139.

— Други (диал.) форми: грѝмна, грѝмня.