ГРИЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРЍЖНО. Остар. Поет. Нареч. от грижен. Грижно клюмнали дръвчета / леко си листата ронят, / а над тях високо горе / бавно облаци се гонят. Чичо Стоян, ЧК, 102. И ти от всички цветя него [сърцето ми] / най-обикна... / И всяка вечер го милуваш — / грижно пазиш. Ц. Церковски, Съч. I, 119. И като стигнаха [Херман и Доротея] лазето, влязоха вече във тъмното. / Херман я водеше низом по многото плочи.. / Силният момък подпираше грижно девойката скъпа. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 133.