ГРИЖОВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИЖО̀ВНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Грижлив човек. И тоя грижовник за доброто на поверения нему момък не се забавя да посвети строгия баща в хайманлъците на неговото хрисимо чедо. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 129. Жена му, чистница, добра къщовница и зла скъперница, доста му помогна да стане порядъчен чиновник, примирен съпруг и грижовник. Т. Харманджиев, Р, 11. Почитай баща си и майка си и в старостта им бъди техен усърден прихранител, грижовник, приятел и покровител. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 191.