ГРИЗА̀

ГРИЗА̀, ‑ѐш, мин. св. грѝза̀х, несв., прех. 1. Като стържа със зъби нещо твърдо, отделям от него дребни частици, за да ги изям; глождя. — Какво правят зайците, не гризат ли фиданките? Й. Йовков, ПГ, 98. Спомни си как момченцето ѝ гризеше варена царевица и как се разплака, щом чу да търсят майка му. М. Грубешлиева, ПИУ, 228. Разтъжило се, разплакало се сивото зайче под един храст; плаче и си нарежда: ".. Отсякъде ме сполита беда, а няма с какво да се браня.. Наистина, зъбците ми добре гризат зеле и глождат кора, но не могат да хапят." Д. Манчов, БЕ II, 106-107. "А сега, казва той [Козма], захвърлят книгите, за да ги гризат молците". Зн, 1875, бр. 10, 158. // Ям нещо твърдо, като отхапвам по малко. Из широката стая тичаха деца.. Едно влачеше по пода страшно осакатено дървено конче, друго гризеше бисквита. Г. Райчев, ЗК, 233. В междучасията учениците гризеха парчета царевичен хляб и главички лук... Ал. Спасов, С, 22.// Хапя, притискам силно със зъби нещо. Пеню непрекъснато гризеше устни и повтаряше с тих, отпаднал глас: — Пие ми се вода... К. Петканов, МЗК, 101. Павел наблюдаваше как баща му.. дърпа края на мустака си и го гризе нервно. Елин Пелин, Съч. III, 55. Когато един арабски ат се разпали, той захваща с копитата си да копае земята, да гризе юздите. Ст. Ботьов, К (превод), 158.

2. Прен. За болест, недъг и под. — причинявам физическа болка, страдание в организма на човека; глождя, разяждам. Някакъв незнаен недъг гризеше здравето на това нежно и мило дете. Елин Пелин, Съч. III, 23-24. — И защо да имаме право да се пазим от всяка епидемия, която гризе тялото, а тази, по-страшната от всичките, която заразява и разлага нашите души, трябва да приемаме и търпим! Г. Райчев, Избр. съч. II, 9.

3. Прен. За съвест, мисъл, неприятно чувство — причинявам душевни, нравствени страдания у някого; глождя, измъчвам, гнетя. Може би знаменитият химик е бил религиозен и благонравен човек и тъй като го е гризела съвестта за нещастията, които неговото откритие прави на човечеството, поискал да отдели от милионните си печалби една премия за успокоение на съвестта... Кр. Белев, З, 29. — Не можех, Елено, да простя на никой болярин да ме обиди, на тебе най-малко. Все тази мисъл ме гризеше, че и ти си болярка, и на̀, това не можех да ти простя. Ст. Загорчинов, ДП, 447. Колчем се отдадеше на радостта,

че може би скоро приятелят му ще се върне от Света гора, все го гризеше някакво съмнение. М. Смилова, ДСВ, 209. Завистта е като ръждата. Проникне ли в човешкото сърце, тя започва да го гризе, да дълбае, докато изсмуче всичката му добрина. Ив. Планински, БС, 48. Най-много питаме нашите българе в Румъния дали тяхната съвест не ги гризе, като показват едно осъдително равнодушие към безбройните жертви за нашата народна свобода? НБ, 1876, бр. 2, 5. Чувствования на отвращение и на омраза гризеха сърцето му. Н. Михайловски, ПА (превод), 58.

4. Прен. Постоянно уязвявам, измъчвам някого. — Днес ми се виждаш кахърен. Христо махна с ръка, издаде мъката си. Баба Ерина остави хурката и седна при него.. — Зная, бачо ви Димитър иска да се дели. Оная нощ много му говорих, но той само мълчеше. Митра не го оставя на мира, все го гризе. К. Петканов, Х, 95. — А ние гризем Рой, сякаш той е виновен за лошия ни хал! Рой Смит, нашето момче, представете си! Б. Йосифова, БЧМ, 82. гриза се I. Страд. от гриза. — "Пие ли се мътна вода, / мътна вода, латинева, / гризе ли се сухо дърво, сухо дърво яблиново?" Нар. пес., СбВСт, 647. II. Взаим. от гриза в 4 знач. Тази мисъл, че тя е тъй нещастна, лишена от родителски дом, от покровителство на близки, на баща и майка, които не вършеха друго, освен да се гризат помежду си, тази мисъл.. сега я изпълни с безкрайно отчаяние. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 413. — Ти искаш да превърнеш долината ни на черна дупка, в която да се гризем едни други — българи мохамедани и българи християни. А. Дончев, ВР, 173.

Гриза кокал. Разг. Дадена ми е работа, от която се препитавам. Единственото наше движение, което са появлява от време на време, са заключава в това, че секи от нас желае да гризе кокала, да играе глупави роли. Знан., 1873, бр. 12, 191. Гриза костите (кокалите) на някого; гриза цървулите (подметките, подлогите) на някого. Разг. Говоря жлъчно, язвително за някого; злословя, одумвам. — Ей, знаеш ли какво събрание може да стане и щом всички разберат, че партията се е занимала, няма да гризат цървулите вече на Гана и Тончо, ами ще си плюнат на ръчичките и те. Ст. Даскалов, СЛ, 330.

Списък на думите по буква