ГРИЗА̀Ч

ГРИЗА̀Ч м. 1. Само мн. Зоол. Разред бозайници със силно развити предни зъби, приспособени за гризене. Rodentia. Новата ера е ера на бозайниците на сушата и на птиците във въздуха.. От бозайниците се обособили: насекомоядни, ръкокрили, гризачи, копитни, хоботни, хищници и маймуни. Зоол. VII кл, 157. От гризачите най-разпространени са заекът, катерицата, лалугерът, полската мишка, а от насекомоядните — къртицата и таралежът. М. Гловня и др., 33-34. При бозайниците ние си служим с имена като "тревопасни", "хищници", "насекомоядни", "гризачи" и т. н., за да означим някои от разредите, на които те са подразделени. М. Йосифов, НСН, 25-26.

2. Всяко отделно животно от този разред. Понеже катерицата е гризач и резците ѝ действуват като длето, то при дъвкането долната челюст се движи отпред-назад и обратно. П. Петков, СП, 11. Гризачът пасе ниско младите растения през целия есенно-зимен период и продължава вредителството си и под снега. ВН, 1960, бр. 2611, 2. Една кукумявка ежедневно унищожава по четири-пет мишки, а за година двойка кукумявки изтребват пет-шест хиляди гризачи. Ст. Дончев, ПНД, 35. Заекът е гризач.

Списък на думите по буква