ГРИМАСНИЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИМА̀СНИЧА, ‑иш, мин. св ‑их, несв., непрех. Правя гримаси. Кръчмарят сочеше един портрет.. и после правеше най-странни гримаси. Гримасничеше и обясняваше, че това бил самият той. Б. Шивачев, ПЮА, 248. Офицерите, подофицерите и войниците следяха внимателно всеки такт и при всяка грешка в изпълнението на мелодията махаха неодобрително с ръце или викаха, гримасничеха и клатеха отрицателно глави. Г. Караславов, Избр. съч. III, 324-325. Той [присмехулникът] гримасничи и им намига, подхвърля ѝ думи и сам се залива от смях на шегите си. Бр. Йосифова, БЧМ, 135. Всеки непознат и чужденец.. изпитваше интереса им върху гърба си съвсем осезателно. Нему кривяха лица, гримасничеха, оскърбяваха, подхвърляха подире му различни благословии: куче, петел, чудак, овен... Сл. Боянов, СК, 179.