ГРИФОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРИФО̀Н¹ м. 1. В митологията на някои народи от Древния изток и в античната митология — чудовище с тяло на лъв, криле и глава на орел; гриф³.

2. Изображение на това митологическо същество, широко разпространено като декоративен или хералдически мотив. Майсторът държи восъчния образец и сравнява. По-хубав е станал мостът с прозорците и улеите, подобни на сфинксове, и особено с образите на грифона, лъва, двуглавия орел, змията, нимфата, лебеда... Усмихна се загадъчно, доволен е. Ст. Станчев, ПЯС, 84. Два грифона (фантастични образи, съставени от птича глава и лъвско тяло) като две хрътки са легнали от двете страни на трона — всъщност те са изписани върху стената. НТМ, 1961, кн. 5, 19.

3. Каменно архитектурно украшение, скулптура на това митологично същество.

— Фр. griffon.

ГРИФО̀Н² м. Спец. Изворна пукнатина, гърло на извор. Термалните извори у нас.. са по-слабо минерализирани от студените. Този факт се обяснява напълно естествено с характера на скалите, в които лежат грифоните на топлите минерални извори, и с начина на тяхното образуване. П. Делирадев, БГХ, 27. През 1941 год. бяха открити големи гейзери в Камчатка.., най-големият от които.. изригва струя вода с диаметър при грифона (изворната пукнатина) 3 м. и височина 40 м. Н. Ненков и др., БС, 27.

— Фр. griffon.