ГРОБ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРОБ, гро̀бът, гро̀ба, мн. гро̀бове и (диал. събир.) гро̀бе, след числ. гро̀ба, м. 1. Изкопана яма за заравяне на мъртвец или място, където е погребан мъртвец. Димо едва сега забеляза пресните гробове. Мина покрай тях и повлече крака след последните коне на лазарета. К. Петканов, МЗК, 102. Късно след полунощ партизаните се възкачиха на самия връх Момин косичник, изкопаха гроб, в който положиха тялото на Руска, и го покриха със зелени клони. Д. Ангелов, ЖС, 440. Блесна светкавица и откри бялата сграда на черквата и няколко стари гроба наоколо. Й. Йовков, Ж 1945, 177. Ние си гробе делихме, / кому гроб, мамо, кому два — / мене са, мамо, паднаха / четири нови гробове. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 71. Безкръстен гроб. Незнаен гроб.
2. Прен. Само ед. Край на живота на човек; смърт, гибел. Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът! Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. ● Обикн. До гроб<а>. Мизерията идваше още с раждането на човека и не го оставяше до гроба му. Д. Добревски, БКН, 55. Той знаеше да пази тайна и щеше да носи тайната до гроба в сърцето си. Ив. Хаджимирчев, ОК, 82. — Ще го любя и мразя едновременно, докато съм жива и лика му помня.. Така ще бъде до гроб... Ст. Загорчинов, ДП, 286. А Вардар, Дунав и Марица, / Балкана, Странджа и Пирин / ще греят нам — до гроб зарица / сред споменът един. П. К. Яворов, Съч. I, 60. Сичкото до време, пиянството до гроба. П. Р. Славейков, БП II, 118. // Разш. Гибел, катастрофа на обществен строй, държава, общество и под. — Кажете поне пред мене, че Лихтенфелд е подлец.., че мръсници, скотове и убийци докараха Германия до гроба, защото никой не смееше да им противоречи... Д. Димов, Т, 519-520. Даже и днес, когато Турция са намира при последнята стъпка към своя гроб, филантропите-политици развързват восточния въпрос тъй също, както се е развързвал гордиевият възел до македонския юнак. Хр. Ботев, Съч. 1929, 209.
3. Остар. и диал. Гробница. — Мълчи — продължаваше майка ми, — ще идем на черква. Ще възкръсне Исус Христос. Той е погребан сега в каменен гроб, затворен и заключен. Й. Йовков, Разк. II, 63. Там като пристигна, повеля да дигнат камъка, който затуляше вратата на гроба. Н. Михайловски, ССИ (превод), 152. Язека ке умрам, / гробо да ми прават / сос девет вратици. Нар. пес., СбБрМ, 8.
◊ Божи гроб. Разг. Според религиозните поверия — гробът на Исус Христос в Ерусалим. — Хаджи Злати, като си доде от Божи гроб, донесе ей-такова парченце от него, от честния кръст. Й. Йовков, ВАХ, 200. Не беше ходила [баба Ива] на Божи гроб, но у нея имаше и божигробски камък, и светена вода от Йордан. К. Величков, ПССъч. I, 158. Вкарвам / вкарвам (завличам / завлека, завеждам / заведа, отнасям / отнеса, пращам / пратя, изпращам / изпратя) в гроба някого. Разг. Ставам причина за смъртта на някого; уморявам някого. Той ще я погуби, ще я вкара без време в гроба, ще ѝ докара охтика. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 374. Но наскоро той бил убит. Скръбта завела в гроба и майката. Й. Йовков, Разк. I, 224. Посрами родители,.. зачерни майка си, а баща си без време в гроба изпрати. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. Същата болест, усложнена с други грехове, беше отнесла татко Пиер в гроба. Д. Димов, Т, 481. Влизам / вляза (отивам / отида) в гроба. Разг. Обикн. в св. вид. Умирам. Но Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея [Войка]. Елин Пелин, Съч. I, 96. — Аз само когато умра, ще бъда оценен, когато вляза в гроба, моята слава ще възкръсне... Ив. Вазов, Съч. IХ, 216. Аз би желал да вляза в гроба, аз би желал да не съществувам! Хр. Ботев, КК (превод), 30. Гроб съм. Разг. Умея да пазя тайна. Моята жена е дочула нещо, но тя пази в тайна.. Тя е гроб. К. Калчев, ДНГ, 157. — Почакай... Моля, не споменавай пред другите името ми... Нека да не знаят, че съм тука.. — Аз съм гроб! Др. Асенов, И, 61. Единият ми крак е в гроба; с единия крак съм в гроба. Разг. Скоро ще умра от тежка болест, премеждие или старост. — Когато ражда жената, единият ѝ крак е в гроба. Д. Талев, ЖС, 393. Златан чорбаджи не можа да замине за Божи гроб. Разболя се, легна на постеля и когато Великден дойде, той беше с единия крак в гроба. К. Петканов, БД, 212. Занасям / занеса (отнасям / отнеса) в гроба <си> нещо. Разг. Умирам, без да издам някаква тайна, без да кажа нещо, което знам. Всички ми казваха, че съм влязъл в напреднала възраст, та било непростимо да занеса в гроба онова, което знам. М. Кремен, РЯ, 24. — Ох! Емине, знаеш ли, че Омар ми е син?.. Това е тайната ми и аз ще я занеса в гроба. В. Друмев, НФ, 64. И за хоп, и за гроб. Разг. За дреха — която е една-единствена за всички случаи: за празник и за делник. — Което виждаш на гърба ми, то е и за хоп, и за гроб. Сиромашия, снашице, та немай-докъде. Г. Караславов, ОХ III, 187. Само Герасим нямаше какво да се пременува. Тия дрешки му си бяха и за хоп,.. и за гроб. Ст. Даскалов, СД, 316. Като гроб. Разг. За помещение, място — което е студено, мрачно, зловещо. Бяла Черква ѝ стоеше сега пред очите грозна и черна, като гроб... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 161. Килията е като гроб — студена — / решетка черна, къс небе, / и рядко слънцето провира / лъчите топли на деня. Кр. Белев, ПЗБ, 44. Като (сякаш че е) от гроба изваден; като (сякаш че е) от гроб излязъл. Разг. С много лош външен вид; изпит, хилав, немощен. Ралчо отиде в стаята си, като от гроб изваден. Той каза и на жена си, която се бе събудила, че докторът е пресякъл болестта, появила се по овцете. Ст. Даскалов, СЛ, 210. Една заран довеле из България едно младо момченце; хубавичко като момиче, а юнак като Кралевич Марко; ала болно и пребледняло, чегато из гроба го биле извадиле. Л. Каравелов, Съч. IV, 4-5. Кога се върнат чифутите от Божи гроб. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи, да стане). Кога<то> му закука кукувица на гроба. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи, да стане). Ще поумнее, кога му закука кукувица на гроба. П. Р. Славейков, БП II, 217. Кога<то> ми израсте на гроба трева, ще прокопсам. Диал. Ирон. Никога (няма да прокопсам). Ще прокопса, кога му израсте на гроба трева. П. Р. Славейков, БП II, 217. Кога<то> се върне баща ми от гроба. Разг. Ирон. Никога (употребява се, за да се подчертае, че е изключено някой да се върне). Ще се върне, кога и баща ми от гроба. П. Р. Славейков, БП II, 218. Копая гроб<а> някому. Разг. Готвя, замислям нещо много лошо на някого, гибелта на някого. — И пред тях ще се кланяш, както се кланяше и пред мъжа ми.., и пред оня Ивайло, а зад гърба им ще копаеш гроб, за да се издигнеш ти. Зная добре навиците ти. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 474. Подире на тяхно място настани други [слуги], които отпреде му знаеха как.. да се показват уж за верни, а изотзад му плетяха си кошницата и му копаеха гроб. Ил. Блъсков, ПБ I, 93. Копая си гроба; копая собствения си гроб. Разг. Подготвам собствената си гибел, собственото си поражение. Неверието на Колачев го разяде и омаломощи. Поражение на революцията, унищожение на кадрите... Хм... С една дума, да въстанат, та сами да си изкопаят гроба. Г. Караславов, ОХ IV, 479. Днес турчинът със свойте ръце / гроба си копае; / а пак Жельо в чужда земя / за нищо нехае! Л. Каравелов, Съч. I, 56. Мълча като гроб. Разг. Пазя пълна тайна, не издавам нищо. — Но каквото и да ви‑
диш и да чуеш, ще мълчиш като гроб! — продължи все така зъл и страшен Филип. — Главата ти да откъснат, ще мълчиш! П. Стъпов, ГОВ, 127. — Хайде да се чукнем и да забравим тая работа. Нямаш никаква сметка да я ровиш и раздухваш. От мене не се плаши — аз мълча като гроб. К. Петканов, ДЧ, 380. Над (в) гроб<а> съм надникнал. Диал. Скоро ще умра от тежка болест, премеждие или старост. Толкова съм милял и жадувал за такова нещо, толкова съм обичал такъв живот.., та сега накрай време — ѐ, че вика се, над гроба съм надникнал — да зема да го разтуря! Т. Влайков, Д, 1892, кн. 3, 119-120. На чужд гроб сълзи роня; плача на чужд гроб. Разг. Тревожа се излишно, без нужда за чуждо нещастие. "Срам ме е заради вас, другари..." — "Не плачи на чужд гроб, инспекторе!" М. Марчевски, П, 274. Не съм на гроб камък; на гроб камък ли съм. Разг. Не съм нещо излишно или безчувствено, заслужавам внимание. И ние не сме на гроб камък, я?.. Благородни българи сме... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 17. Ние го [бай Петър] отминахме, защото знаехме, че не можем да вземем на босия цървулите. Тогава народният човек се дигна оскърбен: — Хей, момчета, защо не спирате каруцата пред моя дом? Ами че аз да не съм на гроб камък? Хубава работа. А. Каралийчев, НЗ, 56. — Хак му е. Два пъти да му отрежат шията, пак му е малко. Че тая България да не се освободи за него? Другите на гроб камък ли са? Ст. Чилингиров, ПЖ, 21. От люлка<та> до гроб<а>. Книж. През целия живот. Те [другарите] отстъпваха.., за да се хвърлят в последната битка. Строгият глас и призивът на рога ги водеше от люлка до гроб. А. Дончев, СВС, 786. От люлката до гроба няма бял свят за роба. П. Р. Славейков, БП II, 28. Пред тебе глади, маже, а зад тебе гроб копае; напреде ти глади, маже, а отзад ти гроба копае. Разг. За лицемерен човек, който се държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се старае да му навреди, да му напакости. Той [владиката] е клети грък! Напреде ти глади, маже, а отзад ти гроб копае. Ил. Блъсков, ИС, 37. Ще се обърне в гроба; в гроба си се обърнал някой. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че нещо казано или направено след смъртта на някого би го силно засегнало, разтревожило и разгневило, тъй като е обратното на неговите възгледи, желания. Ако майка ти види как живееш, би се обърнала в гроба.