ГРОБНИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРО̀БНИНА ж. Остар. и диал. Гроб (в 1 знач.). Гробнината им не се знае, понеже никой не смеял да отиде и съпроводи износванието и погребението на мъртвите им тела. К. Шапкаров, МЖБМ, 42. Спете тихо, служители прости/ на дълга, на светата родина, / мир на ваште страдалчески кости, / чест на вашата скръбна гробнина! Ив. Вазов, Съч. I, 137. Заплакала е Величка / Стояну на гробнината. / — Либе Стояне, Стояне, / защо не станеш, да видиш / твоите девет сирака. Нар. пес., СбВСт, 548.